Когато за пръв път подочухме нещо за Сааб Аеро-Х, си мислехме, че това е още един от серията проекти на GM на общата база „Каппа” - Pontiac Solstice/Opel GT/Saturn Sky. Избрахме си един от тези модели и си го представихме по „саабски”: зловещо усмихната предница, предизвикателно груба задница и ключ за запалването там, където другите коли имат скоростен лост. Били сме твърде наивни!

Показан на тазгодишното автошоу в Женева, Сааб Аеро-Х е толкова далеч от идеята за серийно производство, че явно дизайнерският екип Дейвид Лиъри – Ерик Рокке – Алекс Даниел е имал възможност да се развихри като за последно! Под крилото на G-Studio в Италия образът на Сааб е разтегнат до невероятни граници. Резултатът? – впечатляващо спортно купе със смразяващо свежия скандинавски дъх от реклама на дъвки.

Традициите на Сааб в самолетостроенето няма как да не се отразят на облика на този автомобил. За да влезе вътре, на човек му трябва невероятно търпение и железни нерви. 20-тината секунди, за които покривът и вратите отварят пролука, през която един среден по размери човек може да се вмъкне в това чудо, изглеждат като векове! Веднъж наместен вътре и погъделичкан от въглеродните нишки навсякъде около него, всеки разумен индивид се заема с разучаване на арматурното табло и централната конзола от пипочувствителни (реагиращи на докосване) течнокристални екрани. Единственото нещо, което липсва, за да се чувства човек като в модерен изтребител, е каската с връзка към контролната кула.

Когато такава централна конзола се появи някога в сериен автомобил, iDrive на BMW ще изглежда като сглобявана от детски конструктор. Оттам ще може да се бърка по всички чаркове – отвори люка (само така може да се определи единствената врата на тази кола), затвори люка, пусни топло, пусни студено - забравете за механичните ключове. Всичко, от настройки на окачването и двигателя до позицията на седалките, се командва от една ръка разстояние. Единственото „копче” в колата е това за пускане на двигателя.

Като стана въпрос, има една народна мъдрост – че Сааб без турбокомпресор не е СААБ. И скандинавците не разочароват и този път. Натискате бутона и двете зинали ауспухови тръби издават сърцесгряващ басов грохот. Под капака на Аеро-Х е заплануван 2.8 литров, V6, двутурбинен двигател, който „смуче” не бензин, а чист етилов алкохол (тази кола няма шанс да тръгне в Русия!). 400 конски сили тръгват от двигателя, минават през двудисков съединител и препускат през 7 степенна секвенциална скоростна кутия. Оттам излитат през двата диференциала и палят 22-цоловите гуми отпред и отзад за 4.8 сек. от 0 до 100 км./час. Хармония!

Нищо от дотук казаното не е реализирано все още, но на кого му пука?!

Липсата на А-рамка предлага невероятна видимост във всички посоки (без назад) и въпреки това нещото, служещо за покрив, е изключително здраво. От СААБ твърдят, че един от техните дизайнери стоял на челна стойка върху покрива, докато друг мерил отклонението вследствие от това упражнение. И познайте – не отчел нищо!

Единственият въпрос е дали драпащата за оцеляване шведска фирма ще има сили да изкара поне нещо, което да е подобно на Аеро-Х. Отговор донякъде дава изказването на Алекс Даниел: „Ако има кола, която да прилича на Аеро-Х, то тя ще е малко спортно купе, в което ще са използвани някои от решенията в проекта”. Звучи сухо и необнадеждаващо, но какво да се прави – хубавите нещо понякога стават толкова бавно, че дори не стават изобщо!