Всяка връзка си има край (естествено без онези, които “смъртта ги разделя”). Просто за по-дългите трябва повечко време да го осъзнаем. Ако не си готов да приемеш евентуалния край, по-добре не чети по-надолу. А ако го прочетеш и осъзнаеш, че вашата връзка няма нищо общо с написаното, значи сте едни от най-щастливите хора на Земята. Последното искрено ви го пожелавам!

И така, време е да се замислиш колко често си си казвал:

1.”Когато заживеем заедно/когато тя се успокои/когато си намери по-добра работа…, нещата ще се оправят.” (И още няколко вида „когато”.)

Да, нещата ще се оправят – когато тя си намери по-добра работа, може би ще може да си позволите повече почивки, глезотии и т.н. Но въпросът е, че докато материалният статус се влошава или подобрява, то пропастта между вас остава. Това важи и за живеенето заедно – то не е лекарство срещу проблеми във връзката. Трябва да спреш да се залъгваш – не може да разчиташ на бъдещето, за да си щастлив днес.

2. ”Ежедневието е виновно, виж през уикендa колко ни е забавно!”

В годината имаш около 140 почивни дни. А останалите 220? Не може човекът до теб да те прави щастлив по график. Стигнеш ли дотам, по-добре да продължиш сам.

3. „Колко хубави спомени имаме заедно…”

Да, от детството също пазиш красиви спомени, но то безвъзвратно отмина. Трябва да разберем, че не снимките в албума са важни. И ако човекът до теб е само в рамка до леглото, а иначе едва се понасяте, това е добре за външния вид на връзката. И нищо повече.

4. „Как да разруша нещо, градено „х” години?”

Както се сещаш, броят години не може да е единствената причина да поддържаш нещо. Това „нещо” трябва да те прави щастлив и затова да го пазиш. В момента, в който поддържаш една връзка от инерция и си повтаряш колко време ви свързва, нещата не вървят на добре. Не миналото е причина да продължаваш една връзка, а настоящето.

5. „Ама тя толкова добре се отнася с мен, разбира ме…”