Пето. Защо?

Има много причини, поради които хората си правят комплименти. Една от тях е, че в общия случай (различен от този с непознатата, за който стана дума) комплиментът кара и двете страни да се чувстват добре. Това важи само, ако комплиментът е искрен – тогава той е форма на комуникация между хората, която предава на другия нещо приятно. А това няма как да не предизвика положителни емоции и у човека, който прави комплимента.

Освен това, когато направиш комплимент на една жена за това колко добре изглежда, ти оценяваш нещо, в което тя е вложила усилия. Всички сме наясно колко време, пари и усърдие влагат жените във външния си вид. Затова, забелязвайки го, ние им казваме: „Оценяваме, че си се приготвила толкова старателно, наистина си блестяща!” Така, казвайки на една жена колко невероятно й стои новата рокля, й показваш, че малкото състояние, изхарчено за това парче плат, си е струвало. Няма жена, която да не го оцени.

Това важи и за другите неща, които жените правят – ако ти е сготвила например, не забравяй да кажеш колко е вкусно – така тя ще почувства усилията си възнаградени и ще го направи пак. (Тук идва въпросът дали да й кажеш, ако е сготвила ужасно… Ами, по принцип откровеността е хубаво нещо, само че ако е обидчива по този въпрос, бъди внимателен!) Също така, ако ти е направила нещо много хубаво в леглото, кажи й го – това ще повдигне самочувствието й и ще й даде повод да го направи отново.

Накрая, мястото на комплимента в разговора

Висшият пилотаж на комплиментите се състои в това да й кажеш нещо хубаво – например колко чаровна усмивка има – и след това да насочиш разговора в друга посока, НЕ да продължиш да говориш за нея и за усмивката й. След като вече си го казал, няма защо да се повтаряш и да ставаш скучен, нали? Друг вариант е, след като си й направил комплимент за прическата например, да споменеш някакъв мъничък недостатък, например че един кичур е паднал на челото й. Така едновременно показваш, че не си по празните приказки и безкрайните комплименти, и си даваш възможност да протегнеш ръка и да преместиш кичура, иначе казано – леко и ненатрапчиво да я докоснеш. Тя ще оцени вниманието ти, както и желанието й да се докоснеш до нея за малко, за да не я притесниш.

НО: внимавай с тази тактика, ако ще посочваш малък недостатък, той трябва наистина да е малък. НЕДЕЙ да казваш: „Обувките ти са много хубави, но защо са червени?” Или: „Роклята ти стои много добре. Тези мотиви не бяха ли на мода миналата пролет?” Или: „Гримът ти много добре подчертава красотата ти. Но трябва ли да слагаш толкова много?”

Разбира се, това е само пример, недей да тръгваш към нея със заучени фрази. Научи същината, конкретните думи трябва да ти дойдат на момента и така ще звучат най-добре и най-искрено.