Тя влиза в стаята. Ти ставаш от стола, тръгваш към нея, поемаш нежно ръката й и я целуваш леко (нали знаеш, не с “Мляс!”, а с полъх); след това й вземаш палтото и й помагаш да седне, като издърпваш стола й; ако по някое време тя излезе от стаята, щом се върне, леко се повдигаш на стола си.

Всичко това е запазена марка на кавалерството и то в най-чист вид. Преди време тези неща даже не са били пожелателни, а задължителни за определени обществени кръгове. А и не само за тях – който и филм от средата на века и малко след това да вземеш, ще видиш отваряне на врати, жестове на кавалерство, внимание... (След което идва сексуалната революция и жестовете се променят, но това е една друга тема.) За илюстрация ето откъс от наръчник по маниери на джентълмена от осемнадесети век: “По време на танц кавалерът придържа своята дама през талията с дясната си ръка, като внимава да не я притиска прекалено близо до себе си. След като е танцувал с една дама, джентълменът трябва да й предложи ръката си и да я заведе обратно до мястото й. След това трябва да се поклони, а тя – да му позволи да се оттегли.”

Днес обаче кавалерът все повече сякаш се превръща в изчезващ вид. И не само това, ами и самите жени сякаш вече не очакваме точно това романтично-героично кавалерство, което е трогвало нашите баби. Както всичко около нас, и кавалерът е осъвременен, опростен и практичен.

Това не значи, че отварянето на вратата престава да прави впечатление на една жена. Или това да й помогнеш, ако трябва да свърши нещо, което физически не е по силите й. Или да я придружиш до тях, ако се прибира късно през нощта. Такива жестове винаги ще се харесват дори и на най-върлите феминистки, даже и те да не си го признават.

Става дума за друго. За всички условности, от които малко по малко сме се отървали и които вече неизбежно изглеждат като извадени от скрина на бабите ни, където мирише на нафталин. В света, в който живеем, те все повече стават излишно губене на време и жените все по-малко се впечатляват от тях. Защо например трябва да дадеш път на дамата? Ако много бързате за някъде и ти се спреш да й даваш път, а тя не очаква и се сбутате и се замотате, каква е ползата? Само ще изгубите ценни секунди от малкото време, което имаме всеки ден, за да свършим нещата, които трябва да свършим.

Друг пример...