Най-вероятно първата ти реакция е “ДА” с три удивителни. Което хем е така, хем не е.

Вярно е, че повечето мъже си представят срещата с момиче така: ти я взимаш от тях, водиш я някъде (кафе, кино, ресторант, ледена пързалка ако щеш), плащаш на съответното място, след това я караш вкъщи, ако си с кола, или плащаш таксито, ако не си. Също така, сигурно си мислиш, че и жените така си представят нещата.

За да продължим нататък обаче, трябва да направим една уговорка – има жени и жени. И ако си попаднал на някоя (няма да казвам определения), която по недвусмислен начин ти е показала, че ти си Единственият за нея, само докато джобът ти е пълен и отворен (за нея), тогава няма какво да четеш нататък. Вместо това се замисли дали си струва да си губиш времето с жена, за която е по-важно колко каратов пръстен си й подарил, отколкото за какво би искал да си поговорите.

Тук ще говорим за останалата част от женското множество, за която “мъж” не е равно на “дойна крава”.

Вярно е, че всички жени обичат мъжете да се грижат за тях. И това не е користолюбие или интересчийство, просто си е залегнало в природата ни. И най-мъжкото момиче поне отвреме навреме има нужда някой да се грижи за нея. Да я забавлява, ако е тъжна; да й помогне да пренесе дивана си, ако се мести в ново жилище; а защо не и да й сготви. Всяка жена, която казва, че не се нуждае от мъж, или лъже, или сама не е наясно със себе си.

Дотук добре. Къде отива обаче финансовата страна на всичко това?