Срещаш изключителна жена. Тя отвръща на чувствата ти и всичко е идеално. Месеците текат, времето прекарано заедно е прекрасно, но… Винаги идващото “но” този път е нейното желание за изневяра, което по някакъв начин долавяш. Какво поражда подобни мисли в женското съзнание? Виновен ли си ти - мъжът до нея? Това ли е краят?

В повечето случаи няма място за паника в подобна ситуация. Дори да усетиш някакво колебание във верността на своята нежна половинка, въпреки силните чувства които ти е засвидетелствала по-рано, не се хвърляй към пистолета, сънотворните или към нова връзка. Жената има естествена нужда да доказва на себе си красотата и обаянието, които притежава. Колкото по-дълго е била обвързана единствено с теб, роднините ти и досадните (за нея) твои приятели, толкова по-често тя ще отправя двусмислени погледи на колеги, приятели или непознати в автобуса.

Но това не е реален проблем. Тя продължава да вижда във фантазиите си теб, просто понякога се чувства несигурна, загубила връзка с останалите мъже. За съжаление предотвратяването на нещо такова е трудничко, но все пак е постижимо, стига да имаш желание да укрепиш взаимоотношенията си с нея. Ако й дадеш прекалено голяма лична свобода, тя вероятно ще я възприеме като непукизъм и безразличие от твоя страна. Напълно в реда на нещата, а освен това и здравословно за връзката ти, е да проявяваш ревност понякога, дори и да вярваш безрезервно в своето великолепие и нейна честност. Ако пък вече е настъпил моментът на желанието за самодоказване, не пропускай всяка възможност да й направиш комплимент, особено в компанията на твои и нейни познати; излизайте по-често с нови хора и скоро тя ще види отново нещата, които те отличават от останалите и заради които тя е с теб. Гарантирано. 

Какво се случва обаче когато ролите се разменят?