Вечер. Връщаш се от работа / лекции / училище. Изморен и гладен. Пускаш новините / сериала / мача. Не ти се занимава да правиш салата, супа или друга лека вечеря. Поръчваш си пица или намазваш няколко филии с нещо, добавяш една бира и сядаш пред телевизора.

Започват рекламите. На теб вече ти се яде нещо сладко и отиваш да нападнеш хладилника. На следващите реклами си полузаспал, но усещаш прекалено сладкия вкус в устата си и ти се иска нещо солено. Нямаше ли едни солени бисквити тук някъде? След като от тях остане само опаковката, си лягаш.

Така изглежда пътят към заобленото коремче и любовните дръжки. Обилното вечерно (и не само) похапване, практикувано редовно, е най-сигурната гаранция, че скоро ще ти трябват нови панталони. По-голям номер.

Причините, поради които преяждаме, могат да са най-различни, като някои от тях ние дори не съзнаваме. Отвсякъде ни дебнат хранителни капани, в които ние падаме, без дори да забележим. Как да ги избегнем? Първо трябва да разберем какви са те.

Необходимо е да разграничаваме истинския глад от каприза да се натъпчем. Чисто биологично, гладът е това, което ни кара да търсим храна и да с храним, за да оцелеем. Но с течение на времето цивилизацията променя това положение.

Ако тръгнем да изброяваме всички онези неща, които влияят върху апетита ни, ще ни трябва много време. Но и няколко от тях дават добра представа: цветът на храната, ароматът й, промоциите на различни храни, които обявяват как плащаш за 1, а получаваш 2, промените в общоприетите представи за това какво е “нормална” порция... И, не на последно място, разсейващият ефект на телевизията...