Да оставим за малко настрана сексуалните фантазии с палави медицински сестри. При тях бихме отишли винаги. Говорим за истинско посещение при лекар, когато имаме проблем, или просто профилактично. В тези моменти обикновено не ни се ходи, отлагаме, протакаме, забравяме да отидем и т.н. Това е особено силно изразено именно при нас, мъжете.

Чакането

Всички знаем каква е процедурата. Отиваш при личния лекар, чакаш един час за една хартийка, наречена направление, после бягаш при специалиста, където или има опашка, или е свършило работното време, а междувременно ти трябва да тръгваш, защото твоето работно време е започнало. Цялата тази прелест на родната здравна система ни кара да си кажем: „Абе... Не е толкова спешно. Няма да отида.”

Решението: Освободи си един ден и го посвети на здравето си. Щом си се замислил за посещение при лекар, значи има причина и не си струва да отлагаш – ако имаш проблем, колкото по-рано му обърнеш внимание, толкова по-добре за теб.

Стеснението

Не обичаме да говорим за нещата, които стават с нас под кръста. При повечето от нас това е така, независимо дали става дума за разговор с близък приятел или с медицинско лице. Не обичаме и да говорим за проблеми, свързани със стрес или напрежение, стомашни неприятности, кожни проблеми и т.н.

Решението: Просто приеми, че лекарят е чувал и виждал много неща и с нищо не можеш да го изненадаш. Назовавай нещата с истинските им имена и не се срамувай от нищо – говориш с човек, който години наред е учил именно как да ти помогне, затова му се довери.

Нищо ми няма... Следваща»