Противни колеги на хоризонта

Автор Кирил Стойков 30 October 2007

Но все пак трябва да реагираш по някакъв начин. Ако колегата постоянно иска да си говорите, да ходите за кафе и да си правите нерегламентирани почивки, трябва спокойно да му обясниш, че работата трябва да бъде свършена и че работният ден не е безкраен. Бъди спокоен и мил, не обиждай, даже пробвай да се усмихнеш; може да го обърнеш и на шеговита забележка. Ако по този начин намекът не бъде схванат, вече можеш да пробваш по-твърдо, но винаги в съответствие с добрия тон – идеята не е да си създаваш врагове. Едва след тези опити, ако положението е нетърпимо, можеш да говориш с прекия ви началник, но това е наистина крайна мярка, защото след нея мързеливецът ще спре да досажда в работно време, но определено вече няма да си му особено симпатичен.

Интригантът

Никоя работна среда не е застрахована срещу интриги и лицемерие. Особено неприятно е, ако някой разпространява слухове срещу теб с цел да те дискредитира. Лошото на такива хора е, че те често са доста добри в интригите и е трудно да разбереш, че плетат нещо, преди да стане късно.

Ако все пак го разбереш, реагирай незабавно. Ако някой вреди на работата ти, като разпространява лъжи за теб или говори зле зад гърба ти пред шефа, не оставяй нещата така. Отиди при шефа и спокойно му обясни, че за теб се говорят неверни неща. Не е нужно дори да споменаваш имена – ако знае за какво става дума, шефът сам ще се сети.

Винаги съществува и вариантът „директна конфронтация”. Той не е лесен, но би могъл да бъде полезен. Ако решиш да го направиш, отново не губи спокойствието си в никакъв случай, не прибягвай до обиди и заплахи и не прави цирк пред всички останали колеги. Срещни се с въпросния субект насаме, но не извън работата – не му показвай, че той има такова значение, че да отнемеш от извънработното си време за него. Кажи му кратко и ясно, че знаеш за интригите му и че си говорил / ще говориш с шефа ви. Не му отговаряй със същите средства, например като сформираш групичка срещу него. Това са неговите средства, не твоите.

Почиващият на чужди лаври

Когато една работа се свърши добре, участниците в нея логично искат всички да знаят за техния принос. Съвсем естествено е да искаме постиженията ни да бъдат оценени. Когато обаче се появи някой, който няма никаква роля в свършването на работата, а с удоволствие си приписва заслугите за твоя сметка, това е проблем. Ако шефът не е следил процеса, трудно може да прецени чия е била дадена гениална идея или кой е написал презентацията, която е обрала точките.

В този случай...

<< Предишна 1 2 3 Следваща >>