Лятото е сезонът, който май най-бързо минава, въпреки че, строго погледнато, продължителността му е същата като на останалите сезони. И накрая, като започнат хладните септемврийски дни, възниква познатият въпрос: “Кога свърши това лято? Хич не го усетих…” Да, ама и да си го усетил, и да не си, него вече го няма и ти трябва да прибереш банските в дъното на гардероба в очакване на следващото лято. И да установиш, че настроението ти е леко понижено. Как да се пребориш с оклюмването в края на лятото?

Ами не е лесно и то не за друго, ами защото за повечето от нас началото на есента означава начало на задълженията – работата, университетът, училището. Дори и една седмица да си бил в отпуск, дори да не си могъл да го прекараш на морето, сигурно е, че изобщо не ти се връща към задълженията. Хубавичко си се размазал, макар и да си имал само седем дни (примерно, може да са били и повече. В този случай предполагам, че единственото, за което имаш вътрешна сила, е да държиш мишката.) И започването на каквато и да е сериозна дейност ти се струва толкова невъзможно, колкото и приятелката ти да се навие на тройка с друго момиче. С една дума, гадна история.

Е, срещу задълженията няма лекарство. Трябва да се изпълняват и това си е. Най-доброто, което можеш да направиш, е да се адаптираш възможно най-бързо към работната обстановка, която си успял вече да забравиш.

Адаптирането има една особено гадничка страна – много е вероятно да ти се наложи да ставаш рано – нещо, от което си отвикнал напоследък. Не, зарежи кибритените клечки – ако клепачите ти искат да се затворят и да продължиш да сънуваш Анджелина Джоли, клечките няма да свършат кой знае каква работа. Пък и много убиват.

Остава нещо по-конвенционално. Ако си свикнал да пиеш кафе сутрин, сега имаш петорно по-голямо основание да се придържаш към навика си. Също така, ще ти е по-лесно да се събудиш, ако си вземеш хладен душ веднага след ставане. След това...