Мъжкото списание
Еротичен разказ - 6 Е-мейл
     Автор Vratovrazka.com    23 March 2008



- Не вярвах, че ще успеем, каза Ада, когато най-после се качиха на сала. Беше минал малко повече от час, откакто мъжът беше доплувал до нея.

- Все още не сме успели - каза той. След това продължи да гребе с импровизираните гребла. Имаше по едно в двете ръце, а на Ада беше дал само едно - и без това тя не беше достатъчно силна, за да гребе и с двете си ръце.

Беше доста светло и морето се простираше около тях спокойно, огряно от белезникавата светлина на луната. Агент К. отвреме навреме поглеждаше към тъмното небе и се опитваше да се ориентира по звездите в коя посока беше сушата. Едва ли бяха много далеч, но това не беше голямо успокоение.

- Ако знаех какви проблеми ще ми създаде този диамант, нямаше и да си помисля да го взема - Ада говореше по-скоро на себе си, замислена за нощта, в която беше умрял шефът й. Агент К. я гледаше, гребейки и първоначално не й каза нищо, после се усмихна:

- Особена жена си ти, Ада Парк. Струва ми се, че даже и да знаеше какво ти предстои, пак би го взела.

Ада понечи да възрази, но затвори уста и се замисли отново. После взе греблото и започна да помага, колкото може. Няколко минути изминаха в пълна тишина, нарушавана само от неравномерния звук на потапянето на греблата във водата.

- По дяволите! - гласът на Агент К. прозвуча съвсем тихо, но Ада се стресна именно от това как съскащо призвуча той. Тя проследи погледа му и видя слаба светлина в мрака. Това бяха всъщност няколко малки светлини, все още далечни, но неусетно приближаващи се към тях. Най-вероятно от катер, който беше тръгнал на лов. За тях.

Ада погледна мъжа и видя как на лицето му се изписа онова мислене, което винаги в моменти на опасност едновременно я ужасяваше и я караше да очаква решение от него.

- Какво ще правим? - прошепна тя.

- Нищо.

Тя го погледна безмълвно.

- Постарах се да не се насочваме направо към брега, а да се движим успоредно на него. Те едва ли очакват това. По-вероятно си мислят, че ще се насочим направо към сушата. Не би трябвало да стигнат до нас. Затова ще гребем още малко както досега, после ще спрем, за да не доловят някакво движение на повърхността, ако все пак ни приближат.

Той говореше тихо и продължаваше да гребе. Ада също започна с някакво отчаяно усилие, сякаш животът й зависеше от това. Всъщност така си и беше.

 
Необикновени сутиени
Сутиенът не е само бял и дори не винаги е от плат... Виж тези странни идеи за дамско бельо... Още
Интересно за световното
Най-големите играчи, най-интересните мачове, най-многото голове - интересни факти за... Още
Еротичен разказ - 1
Стори й се, че звездите над главата й се бяха наредили в странна форма, наподобяваща огромен член... Още
Книжките в живота ни
Имали сме ги, нямали сме ги, късали сме ги, хвърляли сме ги, пазили сме ги... Още
Свети Валентин – история на празника
Днес, когато чуем за „Свети Валентин”, си представяме изобилието от червени сърчица по... Още



За нас:

Онлайн списание само за мъже! Vratovrazka.com е първото българско онлайн списание за мъже.

Авторско право:

© 2006-2008 „Уеблинк Медиа“ ООД Всички права запазени. Всички текстове и изображения, публикувани в vratovrazka.com са собственост на „Уеблинк Медиа“ ООД и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Използването и публикуването цялото съдържание на сайта или на част от него без разрешение/откупено авторско право от „Уеблинк Медиа“ ООД е забранено. Условия за ползване.

За реклама

e-mail: reklama@vratovrazka.com телефон: +359 89 5795740 Допълнителна информация