Обедното слънце не проникваше през преплетените клони. Полянката беше съвсем малка, не повече от няколко квадратни метра. Ада и агент К. седяха на тревата и се ослушваха. Освен шумовете на гората не се чуваше нищо; но всеки звук, който идваше от околните дървета, ги караше да потреперват.

Ада мълчеше и се оглеждаше наоколо, без да вижда почти нищо. Не мислеше, само гледаше и се опитваше да фокусира околните предмети. Тогава видя бутилката.

В първия момент не й направи впечатление, но веднага, след като осъзна факта, че една ли по тези места всеки ден се разхождаха хора, излезли на пикник, разбра, че не беше нормално да има бутилка тук. Без да каже нищо, тя стана и направи две крачки. Тъмнозелената бутилка беше скрита в шумата, но гърлото й се подаваше. Ада издърпа шишето и не се изненада, когато видя, че вътре имаше бележка.

Агент К. вече се беше приближил до нея и гледаше през рамото й. Тя се обърна. Той взе бутилката от ръцете й, отвори я и извади листа хартия, навит на руло. Разви го и двамата прочетоха:

„Предполагам, че вече сте наясно с моята малка игра. Искам да сте сигурни, че удоволствието от нея е взаимно. Както се сещате, аз ще ви гоня, а вие ще бягате – забавно, нали? За мен лично е много забавно! Не се страхувайте – ако се представите добре, няма да съм много лош, обещавам! Да знаете, че засега ми е много интересно, само че… Ада, момичето ми, къде отиде желанието ти за секс напоследък? Малко съм разочарован, ако трябва да съм честен. Очаквах повече шоу. Имай предвид, че ако се отегча, това няма да е добре за вас… А, да много добре изглеждаш въпреки условията наоколо, поздравления!”

Двамата се взираха в бележката и след като вече я бяха прочели. Ада вдигна бавно поглед и прошепна:

- Той ни вижда?!?

Агент К. не отговори. Не се огледа, не направи никакво движение. Само я прегърна и прошепна много тихо в ухото й, като се постара устните му да се скрият в косата й:

- Явно да. Може би и ни чува, но мисля, че ако шепнем, ще му е трудно. Не можем да направим нищо сега. Ще чакаме да се стъмни. Дотогава… ще намерим нещо за ядене. Не показвай по никакъв начин, че си уплашена. Бъди спокойна. Всичко ще е наред.