Дори да не си посрещал слънцето на някой 1 юли, със сигурност си чувал за тази традиция. Това, което я прави доста интересна, е, че се отбелязва само в България.

Всичко тръгва през 80-те, а според някои даже през 70-те. Името на празника идва от песента на Uriah Heep “July Morning” от 1971. Традицията да се посреща изгревът на брега на морето започва във Варна и е един от малкото възможни изрази на бунт срещу тогавашната политическа система.

Песента и традицията са свързани и с движението на хипитата, което през 80-те вече е демоде в Америка и Европа, но пък у нас нещата винаги пристигат с малко закъснение.

Всичко това обаче е история. Режимът, срещу който са се бунтували посрещачите на слънцето преди 20 години, вече го няма и много хора се питат има ли смисъл в тази традиция. Главният проблем според тях е именно промененото време и това, че хората днес всъщност не знаят как е започнала традицията и какъв смисъл е имала. На много места прочетохме мнения, според които от Джулай се е запазила само външната страна – датата, морето, огньовете, смесицата от метъли, рокери и просто ентусиасти и т.н. и нощното къпане (ако не е много студено), а идеята отдавна я няма. Под въпрос е дори дали хората, които отиват на плажа вечерта на 30 юни, знаят за Uriah Heep, за песента им или за това защо отиват там.

Разбира се, има го и обратното мнение – че независимо от историята, традицията е хубава и трябва да се спазва не от остарели политически причини или от носталгия по хипарството, а просто като едно пречистващо посрещане на слънцето след цяла нощ очакване. В това няма езически или какъвто и да било религиозен смисъл, а чисто житейска радост от новия изгрев като ново начало. Както и още един повод да празник.

Между тези две мнения са тези, които нямат мнение или отиват на Джулай, просто защото нямат какво да правят на 30 юни вечерта.

Нашето мнение – колкото повече празници, толкова по-добре!