В края на деветнадесети век в Цюрих има два футболни отбора, които представят различните групи на тогавашното общество – „Цюрих”, отборът на работническата класа и „Грасхопър Клуб – Цюрих”, този на важните клечки. Сега тези разлики почти не съществуват, а временно двата отбора дори делят един стадион – Letzigrund. Това ще е така, докато се построи новият стадион на „Грасхопър”.

Преди да ви го представим, не можем да се сдържим да не се запитаме откъде е дошло името на „Грасхопър” (скакалец, англ.). Всъщност никой не знае, тъй като от основаването на клуба през 1886 г. все пак са минали доста години. Но най-често срещаното обяснение е, че първите футболисти на клуба толкова енергично се радвали и подскачали, след като вкарвали гол, че името някакси само им паснало.

През 2005 г. Letzigrund е последният шанс на Цюрих да се включи в домакинството на европейското по футбол. Градът има изключително малко време – по-малко от две години, – за да събори стадиона и да го построи наново за турнира. Но строители и архитекти успяват да се справят със задачата и новият Letzigrund, във формата на огромна мида, застава насред Цюрих срещу скромната сума от $ 103 милиона.

Стадионът има всякакви удобства – 100-метрова покрита писта, покрит терен за тренировки, ресторант, огромни екрани за повторения и перфектна звукова система. Капацитетът му е 30 000 зрители.