Много интересен е фактът, че, както в случая с Коледа, е вероятно празникът на Свети Валентин да е бил лансиран с цел да замести един езически празник – Луперкалиите. Въпреки че тази връзка е по-скоро отхвърлена, този езически празник привлече интереса ни и затова ще кажем няколко думи за него.

Името Луперкалии идва от lupa – вълчица (лат.) заради символа на Рим. Другото име на празника е Februatio ,а самия ден – diesfebruatus (от латинското februare – пречиствам). От този корен идва и името на месец февруари, последния месец от римската година, която започва през месеца на бог Марс – март. Интересно е, че английската дума за треска – fever – идва от същия корен заради пречистващия си ефект върху организма. Самите празненства се състояли на Палатинския хълм в Рим, а идеята им била да се изкупят греховете и да се пречисти новият живот, който идвал с пролетта.

Съвременните празници са по-свързани с Древността, отколкото може би предполагаме. Денят на Свети Валентин вероятно има връзка и с древногръцката традиция – според нея периодът между средата на януари и средата на февруари е посветен на свещения брак на Зевс и Хера (на това място се попитахме какво точно му е свещеното, след като Зевс не се спира да изневерява, ама айде.)

Обичаите

Обичаите, с които днес свързваме деня на Свети Валентин, водят началото си от Късното средновековие, от Англия и Франция. Оттогава 14 февруари се свързва с романтиката и любовта. Според тогавашните хора на 14 февруари – в средата на втория месец от годината – птиците започват да се чифтосват. Затова се смятало, че този ден е на влюбените и че е подходящ момент за писане на любовни писма и подаряване на подаръци.

За тези обичаи е писано и във френската, и в английската литература от 14 и 15 век. Именно писателите са тези, които създават легендите около образа на Свети Валентин, най-вече Джефри Чосър и неговият кръг. Тази легендарност и липсата на конкретни исторически данни са причините, поради които Католическата църква изважда деня на светеца от църковния календар през 1969.