Днес, когато чуем за „Свети Валентин”, си представяме изобилието от червени сърчица по магазините, както и всевъзможните подаръци, които отвсякъде ни предлагат да вземем на приятелките си. Дали ще са свещи, гащи или бижу няма значение – важното е да е във формата на сърце! Сред тази сърдечна еуфория тук-там се надигат гласове, които твърдят, че този католически празник няма място в нашите традиции и че е къде-къде по-здравословно да празнуваме хубавия български празник Трифон Зарезан (на това място дълбоко се замисляме…)

Но не искаме да се самовъвличаме в спорове относно празнуването на 14-и февруари. Идеята ни е да ти разкажем малко за корена на празника от времето преди неговата комерсиализация…

Следите на католическия светец Свети Валентин, който е дал името си на празника на влюбените, се губят далеч в 3 в. пр. Хр. Нещо повече, не само се губят, ами и се разтрояват – според Католическата енциклопедия има поне трима Свети Валентиновци, двама от които са живели през въпросния 3 в., които могат да се борят за честта да са основали празника на влюбените. За времето, през което е живял третият Валентин, не се знае нищо.

Трудностите по идентифицирането на светеца, дал началото а празника, идват и от това, че името Валентин е доста често срещано по времето на Късната Античност заради връзката с латинското valens, което означава „силен”.

Празникът