"Жените не са влюбени в мен, а в образа, който виждат на екрана. Аз съм просто платното, на което те рисуват своите мечти” – това казва един от първите актьори, превърнали се в обект на масово обожание. Като се замислиш, това са доста мъдри думи за човек, който има един куп фенки в епоха, когато масовата истерия по каквото и да било все още е нещо ново.
Говорим за 20-те години на 20 век, когато киното е все още младо и нямо, а почитателките все още не са се научили да замерят знаменитостите с бельото си. Което е доста добре за въпросните звезди, като се има предвид, че през 20-те жените все още носят корсети, макар и не много. И ако някоя дама замери любимия си актьор с парче бельо, в което има стоманени пръчки, по-вероятно е да му причини средна телесна повреда, отколкото да го накара да си мисли, че е най-обожаваният мъж на света.
Но май се отклонихме. Думата беше аз Рудолф Валентино. Той е роден на 6 май 1895 в Кастеланета, Италия. Рожденото му име е достойно за благородник: Рудолфо Алфонсо Рафаело Пиере Филиберт Гулиелми ди Валентина д’Антонгуола (вероятно знаеш какво се казва в такива случаи – последният да затвори вратата…) И, колкото и да е странно това за една бъдеща филмова звезда, завършва земеделско училище. Но явно полето не му е било по сърце, защото на крехката възраст от 18 години заминава за Ню Йорк.
Там работи различни неща, включително и като жиголо. През 1917 заминава за Холивуд...