Маслинова или палмова клонка или пък панделка от вълна – за такива награди са се състезавали атлетите на древните олимпийски игри. (Въпреки че при завръщането си в родните си градове, освен слава и няколко оди, получавали и не малко пари.)

Началото на игрите се губи някъде из 8 в. пр. Хр., макар че е много вероятно те да са започнали и по-рано. Според една легенда основателят им е Херкулес, който, след като спечелил едно състезание в Олимпия, провъзгласил, че на всеки четири години трябва да се правят игри. Разновидност на тази история приписва самото построяване на Олимпия – свещено място в областта Елида – на Херкулес. Друга легенда свързва игрите с цар Пелопс, сина на Тантал. Според някои изследователи праобразът на игрите са всъщност погребалните тържества за Пелопс.

Трета легенда пък говори за цар Ифит от Елида, който бил изправен пред война и се допитал до Делфийския оракул как да я избегне. Оракулът му казал да почете боговете, като организира игри. Те се състояли в Олимпия. Противникът на Ифит, царят на Спарта, решил да не води война по време на състезанията. Тази връзка между игрите и мира е много съществена и затова и сега олимпийските игри се възприемат като символ на единството. Според някои изследователи военните действия спирали, когато по съответните земи трябвало да минат атлетите или зрителите на игрите. Според други не спирали, но атлетите били освобождавани от армията, за да се състезават.

Така или иначе игрите се организират в продължение на почти 1000 години и събират атлети от различни полиси и колонии. Скоро тези състезания дават на древните гърци и начин за отбелязване на времето – те започват да наричат ”олимпиада” периода от четири години между игрите. Така различните градове-държави намерили общ начин да отбелязват времето.

Първите игри се състояли от един спорт...