Циганското лято, което ни радваше толкова дълго тази година, свърши. Жалко, наистина, но пък това е единственият начин истинското лято пак да дойде и догодина.

Сега, изправени пред предизвикателството на късната есен, всички хукваме да търсим топли дрехи, шапки и шалове. Някои късметлии имат баби, които с лекота се справят със задачата и набързо могат да оплетат всичко необходимо. Но за всички други, чиито баби нямат толкова добри дизайнерски умения, решението е само едно – размотаване по магазини и кални улици в търсене на подходящи дрехи.

И все пак, въпреки че сме си набавили зимна екипировка и знаем как да я използваме правилно, никой не е застрахован от коварно намокряне на краката или 35-минутно киснене на някоя автобусна спирка при -17 градуса и вятър със скорост 32 м/сек. При тези обстоятелства нито непромокаемите обуща, нито шапката-ушанка от кожа на канадски бобър, закупени за кой-знае колко пари, могат да бъдат особено полезни.

Какво да правим тогава?!

Решението е просто и се нарича... ракия!

В умерени количества (много умерени!) домашно приготвеният еликсир може да се окаже животоспасяващият фактор в борбата ти с природните стихии. Една глътка домашна грозданка е способна да възвърне топлината и живителните сили дори и на 4-килограмово паве! А как да си я приготвим? Ето ги съставките...

- Грозде, сливи, кайсии или какъвто и да е плод, който майката земя ражда. (И дини стават!) Необходимо е те да престоят в бидони около месец, за да ферментират. Така получените джибри са изходният материал за ракията. Без тях НЕ може!

- Казан – хитроумното устройство, което позволява гореописаните джибри да отдадат аромата и алкохола, заключени в тях от силите на природата и човешката изобретателност. Капакът на казана се замазва с просто тесто за уплътнение. Защо тесто? Защото ако остане, може да се метне на мекици. И без казан НЕ може!

- Дърва...