Според етолозите (учени, занимаващи се с поведението на животните) само 1-2% от всички животински видове са моногамни. Ако погледнем най-близките си роднини – човекоподобните маймуни, – ще видим, че от тях нито един вид не е строго моногамен.

Биолозите отдавна са наясно с факта, че моногамията е много рядко срещана сред бозайниците, към които се числи и човекът. От около 4000 вида бозайници само няколко могат да бъдат наречени моногамни – бобърът и още няколко гризачи, видрата, прилепът, някои лисици, няколко копитни бозайници и няколко примата, най-вече гибонът, както и тамаринът и мармозетката, които живеят в Южна Америка. За разлика от тях птиците винаги са били смятани за пример за вярност – според прочутия орнитолог Дейвид Лак 92% от 9770-те вида птици са моногамни.

Да, ама не. Орнитологът е работил през 60-те, а оттогава учените не са стояли на едно място. Малко по малко изследванията започват да развенчават дори мита за моногамията на птиците и няколкото бозайници! Оказва се, че много често двойките при тях са социално моногамни, но сексуално полигамни. Иначе казано, че сексуалната моногамия при животните всъщност е много рядка.

Интересното тук е следното. Мъжката полигамия при животните има своето обяснение – мъжкият индивид лесно се стимулира сексуално, защото произвежда големи количества сперма, които трябва да бъдат употребени за оплождането на колкото е възможно повече яйца. Затова той не подбира много-много и не е особено верен. Новината обаче е, че и при женските индивиди (все още говорим за птици и животни) се наблюдава сексуална полигамия.

Според някои наблюдения при птиците често се случва следното. Мъжкият се събира с женската, помага й в построяването на гнездото, в защитата му, в грижата за малките и във всичко, което осигурява благоденствието на потомството. През това време обаче мъжкият може и да „изневерява” с други женски птици (които може и да си имат партньори), без обаче да им помага в каквото и да било.