„Когато човек язди през пустинята през нощта и поради някаква причина – ако заспи или нещо друго, – се отдели от спътниците си и тръгне да ги търси, той чува призрачни гласове, които му говорят, сякаш са му спътници, понякога дори го викат по име…” („Пътуванията на Марко Поло”)

От най-древни времена, въпреки че нямало автомагистрали, Изтокът и Западът били свързани, макар и пътят между тях да бил много дълъг и труден. Един от най-прочутите мостове между Далечния и Близкия изток е Големият северен път на керваните. Той тръгвал от Багдад, пресичал целия азиатски континент и достигал до непознатите земи на подправките и коприната – Индия и Китай. Не една и две велики цивилизации използват именно този дълъг 8000 км път, за да развият търговията си и да станат още по-велики: Китай, древен Египет, Месопотамия, Персия, Индия, Рим…

Един от първите европейци, изминал Пътя на коприната – както Европа нарекла Пътя на керваните, – бил венецианският търговец Марко Поло. Неговите записки за пътешествията му за пръв път показали на европейците какво има в Далечния Изток. Изтощената от средновековен мрак и мръсотия (във всякакъв смисъл) Европа едва започвала своя Ренесанс и, заедно с това, научавала какво се крие отвъд азиатските пустини…

Как става така, че един търговец, който живее във Венеция, се озовава в непознатите земи на Изтока? Всъщност става постепенно – бащата и чичото на Марко Поло около 1260г. по различни причини тръгват към Азия, от Константинопол, през Кримския полуостров и земите на Златната орда. В монголските земи братята срещат една делегация, тръгнала към Великия Кублай хан. Делегатите били очаровани, че могат да заведат европейци при хана и убедили братята Поло да тръгнат с тях. Великият хан дотогава не бил виждал европейци и щял много да им се зарадва. Така семейството продължило на изток, преминавайки през „приятни местенца” като пустинята Гоби. През 1266 те стигнали до хана, до земите на днешен Китай.

Кублай хан действително се зарадвал...