На 13 декември в Скандинавия (също и в Босна и Хърватска) празнуват Деня на света Лусия и с него започват коледните празненства. Едва ли ще се изненадаш, че преди през 16 век да се въведе Грегорианският календар, Денят на света Лусия е съвпадал със зимното слънцестоене – вече разказахме какво огромно значение има това явление за езичниците.

Празникът

Той е посветен на ранна християнска мъченица, канонизирана и смятана за покровителка на слепите хора.

Денят се отбелязва така. Най-голямото момиче в семейството (или някаква друга общност) представлява Лусия и върви с корона от свещи на главата си начело на процесия от жени, които също носят свещи. Влизайки в къщата, жените пеят песен, която е с мелодията на традиционната неаполитанска „Санта Лучия”, но с по-различен текст. Във всяка от скандинавските страни думите на песента са различни, на съответния език. След тази песен се пеят и други.

Идеята за светлината (представлявана от свещите на Лусия), която преодолява мрака, доста се харесва на скандинавците. Причината е доста прозаична – прекалено дългите зимни северни нощи. (Макар че за нас няма такова нещо като прекалено дълга нощ, щом наоколо щъкат разни северни девойки!)

Но да се върнем в Швеция. Коледата там се празнува на 24 декември, като един от главните акценти е хапването. По това време се котират всякакви месни ястия – препечена шунка, кюфтета, маринована херинга, свински наденички и оризов пудинг. Пиенето, много ясно, е бира, както и вид шнапс. Ядат се и сладки работи – лакта (твърд карамел), смокини, шоколад, фурми и марципан. Характерен скандинавски коледен специалитет е греяното вино с подправки, бадеми и стафиди.

След 24 декември коледните празници общо взето са свършили. На 13 януари е официалният финал, тогава се махат и коледните украси.

Норвегия

Тук празникът също е на 24 декември. Въпреки че официално се работи до 4 следобед, повечето магазини затварят рано. Вечерта се сервират основните ястия – свински ребърца, агнешко и, в някои северни райони, пърлена овча глава… (Идеята на нас много не ни хареса – по принцип сме всеядни, ама не можем да си представим храната ни да ни гледа! Ама какво пък – въпрос на вкус!)

Норвежците имат една забавна традиция...