Средновековието

В крайна сметка причината, поради която учените имали нужда от Коледа, скоро се забравила и през Средновековието хората си празнували заради самия празник. Нещо повече, Коледата станала най-важната дата за християните-католици (за разлика от нас, православните – за нашата църква по-голям празник от Коледа е Великден). През Средновековието се зародила и практиката на коледните пости.

В самото начало 25 декември бил по-малък празник – повече се празнувало преди него. Както обикновено обаче, религия и политика са свързани като дупе и гащи и затова, след като на 25 декември 800г. папата коронясал Карл Велики за император, Коледата постепенно започнала да става все по-важна.

Северна Европа

В далечния север (където се разхождат разни синеоки девойки в пухени кожухчета) християнството било възприето по-късно. Затова тамошните езически обреди, съществуващи по едно и също време с навлизащото християнство, се отразили доста на идеята за Коледа. Скандинавците и досега наричат Коледата Yule, което е стар езически празник, отбелязван през зимата в чест на техния бог на гръмотевиците Тор.

Късното Средновековие

Коледата вече е празник с първостепенна важност. Започват да се пеят все повече коледни песни. В началото това се правело най-вече от различни танцови групи, което карало някои хронисти да обявят коледните песни за пълен разврат, тъй като свързвали танцьорите с някогашните езически зимни празненства. (А всичко, напомнящо езичество, карало благочестивите хора да се стряскат в съня си.)

По това време англичаните въвели една съществена част от празника – английската светла бира. Няма как – и езичници, и християни изглежда предпочитат на празника да има нещо по-така за пиене.

Какво въвели предприемчивите хора в по-модерните времена? Това ще ти разкажем в следващия материал по темата!