Когато гледахме “Стар Трек” през 90-те, мобилната видео-конференция изглеждаше като далечно бъдеще. Днес това е нещо нормално, макар че оттогава са минали едва десетина години. Използваме мобилните си телефони, за да гледаме телевизия и видео, да слушаме музика, да записваме звук, да играем игри… Иначе казано, науката е успяла да изпревари научно-фантастичните филми (поне по-старите) в своето развитие. Къде обаче е началото? За да отговорим на този въпрос, се върнахме в миналото и открихме най-любопитните неща около историята на мобилните телефони…

В началото идеята за мобилна комуникация е разпространена от някаква общност, наричащa себе си mobileers (в превод от английски – “мобилярите” или, иначе казано, “мобилните”; абе, трудно е да се каже със сигурност). Тези напредничави хора използват радиочестоти, за да комуникират помежду си.

През 1946 шведската полиция изпробва първия прототип на мобилен телефон за връзка между плавателните съдове на бреговата охрана. Техниката им позволява да проведат до 6 разговора, преди да падне батерията на уреда.

Първата напълно автоматична телефонна централа е разработена от “Ериксон”. Те я пуснали за масова употреба в Швеция през 1956. За работата на централата не се изисква намеса на оператор. Има обаче един малък проблем – телефонните апарати, които работят с тази система, тежат 40 килограма! Макар по-късно тежестта им да е намалена на 9 килограма, все още си остава трудно да си сложиш телефона в калъф на кръста, без да ти се скъсат гащите. През 1963 услугата е прекратена, след като е привлякла 600 клиента.

Първата мобилна мрежа е от нулево поколение и е пусната от APR  във Финландия. (Тя била необходима, понеже на финландците често им се налагало да се обаждат вкъщи на жените си, за да им кажат, че ще закъснеят, защото ще пият по една “Финландия” с колеги. Бел.а.: Това не е вярно!)

Терминът първо, второ, трето поколение...