И все пак, ако се прегледат фактите и се направят сравнения с историческите иновации от преди хиляда, хиляда и нещо години, резултатите за пореден път водят към китайците. (Също както при вратовръзката, сладоледа и много други работи.) Все пак не е съвсем сигурно откъде е тръгнал фитилът, защото сместа от сяра, дървени въглища и селитра била позната и на древните гърци по същото време, а и на римляните малко по-късно.
Първото писмено доказателство за наличието на барут във военните съоръжения датира от 1267г. По това време в Англия Роджър Бейкън пише за прахообразното взривоопасно вещество по начин, който подсказва, че то отдавна е познато на света.Поради липсата на достатъчно химични познания процесът на създаване на барута в началото бил продължителен експеримент, изпълнен с десетки инцидентни експлозии и пожари. Прогресът бил бавен. През 1540г. била публикувана книга, наречена “Пиротехника”. Тя била голям помощник за всички, заели се да бъркат барут и побъркали се от страх пред опасното вещество. Наръчникът на Ваночио Бирингучио бил преиздаден девет пъти през следващите 138 години.
Най-добрата комбинация от вещества, нужни за приготвянето на барут, била открита доста рано, но начинът за постигане на най-добър резултат (най-голямо “бум!”) не бил открит до 17в. Тогава барутът, познат под наименованието gunpowder (прах за оръжия), се превърнал в смъртоносна смес, опасна за производство и съхранение в големи количества. Компанията “Ду Понт” поела тези рискове и започнала развитието си като първия официален производител на барут в Америка. Тя тъне в охолство под същото име оттогава до днес.Европейците изобретили модерния барут без пушек през 1880г., следвани от американците през 1890г. Тези смески били съставяни от хора с истински познания по химия. Първите идеи за безпушечни експлозии били базирани на участието на нитроглицерин като основна съставка. Той обаче бил прекалено горещ за стрелците, които го носели в двуцевките си. Проблемът бил разрешен с идеята за нитроцелулозата.
Новите вещества... Следваща»
