В Древния Рим, както можеш да се сетиш, повече се интересували от мушицата като афродизиак. Ливия, съпругата на император Август, сипвала прашец от насекомото в ястията на гостите си с надеждата, че това ще ги накара да вършат неприлични неща – така тя по-късно можела да ги изнудва.

Самият крал Слънце Луи XIV е изпитал върху себе си действието на испанската муха. Черната магьосница Ла Воазан направила чудна смеска за краля – испанска муха плюс сушена къртица плюс кръв от прилеп. Всичко това било пуснато в храната на краля с цел той да скочи по-бързо в леглото на поредната си метреса мадам дьо Монтеспан. (Която явно не е била особено привлекателна, щом й се е налагало да прибягва до такива гадости, за да прелъсти краля.)

Друг наш любим герой също бил замесен в скандал с испанска муха – маркиз дьо Сад. На една оргия той дал от този афродизиак на няколко проститутки, заради което бил съден за отравяне и содомия. (Содомията вероятно се отнася до друга оргия.)

Испанската муха е използвана и за още неща – като средство за абортиране, като стимулант (кое му е лошото на кафето?!?) и като отрова. Последното явно е било добро хрумване, защото въпреки гадния си вкус, прахта от испанската муха не се усещала, когато се смеси с храната. Смесена с арсеник, испанската муха била бърза и безболезнена отрова, любима на прочутия италиански род Медичи.

Най-забавното е, че насекомото е навлязло дори в кулинарията – по едно време от него се правели една поправка и един конфитюр!

Използването на испанска муха е позволено само за разплод на добитък и в медицината, за лечение на брадавици. Има препарати, които се казват “Испанска муха” и които в повечето случаи съдържат разни други билки. Във всеки случай, вратовръзката казва: да оставим мушицата намира и да се съсредоточим върху разни по-приятни афродизиаци като бутилка вино и красива жена по бельо...