Да се върнем обаче към историята. След хитрата Медичи английският владетел Чарлз Първи се сдобил (историята мълчи за това как точно) с рецепта за замразено мляко от кулинарите на Европа - французите. Приносът на Чарлз бил, че той си позволил да добави яйца и сметана и нарекъл полученото “сметанов лед” или “cream ice”. После всичко се развило много бързо. Някакъв изобретателен италианец започнал да продава украсен сметанов лед в своето китно кафенце в Париж. Всички посетители много харесали десерта и той бързо станал модерен. Така управляващите били лишени от привилегията да го похапват сами.

Проблемът бил, че досега лед за кулинарното вълшебство бил доставян от замръзнали езера. Това количество обаче не било достатъчно за нарастналото потребление.

…И се родила гениалната американка Нанси Джонсън, която създала прототипа на днешните фризери.

Всъщност това било метална кофа, обвита със сол и лед. Милата женица дори получила патент за уреда си, който се разпространил мигновено. Незнайно защо, тя продала правата над изобретението си за скромната сума от 200 долара на Уилиам Янг. Той не направил нищо, само спечелил пари. И така, докато в Австралия французи не изобретили истински фризер. Така леденият крем бил по-гладък и направата му била много по-бърза. Самият сладолед не е променил много качеството си от тогава до днес. Само формата му се мени през годините.

Десетки са имената, които искат да си присвоят идеята за вафлената фунийка. Във всички случаи се повтаря едно и също. Фунийката е дошла от Сирия и е подобна на местните традиционни тънки питки или накратко - арабски хляб.

Сладоледът на клечка бил открит случайно. Смес за сладолед била оставена да замръзва, но невнимателен или гениален работник забравил пръчките за разбъркване в сместа. Всяко зло за добро. Вместо уволнение той получил повишение и радостта на всяко дете, което облизва лакомо сладоледената си пръчица.

Оттогава (1905г.) до днес никой с нищо съществено не е променял сладоледа. Е, следващия път когато похапваш от това удоволствие, замисли се дали то вече е идеално или човешкото чревоугодничество и стремеж към новото отново ще надделеят, за да го направят още по-добро.