Той я гледаше. Гледаше я настойчиво и право в очите и тя не можеше да откъсне поглед от него. И въпреки това не можеше да разбере какво има в очите му. Съжаление? Извинение? Задоволство? Те бяха също така безизразни, както в момента, в който го беше срещнала. Но Ада не изпитваше гняв. Не го мразеше. Беше изненадана, леко уплашена, но нищо друго. В един момент дори й се стори, че се радва да го види.
Всичко това мина през ума й бързо, за няколко секунди. Тя самата не знаеше колко време е минало, когато чу гласа на Цезар:
- Е, няма ли да кажеш нещо?
Ада дори не го погледна. Продължаваше да гледа агент К. и да се чуди защо не е ядосана. Чувстваше се свързана с него по някакъв странен начин и това я объркваше, а може би й пречеше да разбере истинската му същност.
- Добре. Тогава аз ще говоря. Агент К. много ме разочарова, Ада. И то заради теб. Не ми се е случвало често да ме предават, да знаеш. Той ме лъжеше, че диамантът е у него, докато просто търсеше теб. Да… хората са много разочароващи понякога… - лицето на Цезар изобрази нещо като разочарование, но Ада не го видя. Тя още гледаше похитителя, както и той нея.
- Така… - продължи Цезар. – Сега какво да правя с вас? Знаете ли, затруднен съм. Не обичам насилието и кръвта. Но пък и не обичам да ме лъжат… Както направи твоят шеф… - гласът му заглъхна някак болезнено и Ада най-после го погледна. Сега гримът на очите му беше по-забележим и може би затова напиращите сълзи изпъкваха на лицето му. Ада се взря в него. Той наистина щеше да заплаче, но се овладя.
- Ти… - Ада започна с много слаб глас. Още обмисляше нещата, но всичко изведнъж й стана толкова ясно, че се зачуди как не се е сетила досега. – Ти си бил… Ти си го убил…
Цезар я погледна, очите му станаха студени и сълзите някак неусетно изчезнаха.
- Той ме предаде. Избра долна курва като теб пред това, което исках да му дам. И което му дадох. Диамантът беше нещо повече от скъпоценен камък. Дадох му нещо, което трябваше да пази от мен…
- И той го пазеше – Ада говореше тихо, но думите й се забиваха в тишината. – Носеше го през цялото време. А ти го уби…
Цезар се засмя.
- Нищо не разбираш. Носеше го като патетичен жест към един нещастник, когото беше отхвърлил. Аз не исках това. Не ми беше достатъчно. А може би го носеше, защото струва повече от всичко останало, което е имал. Това няма значение. Важното е, че той си го получи. Както ще си го получиш и ти за това, че се опита да вземеш диаманта от мен. Както и агент К., който ме предаде. Всички.
Последните му думи бяха на висок тон и Ада се стресна от налудничавия пламък в очите му. Позата му не се беше изменила, докато говореше, но погледът му я плашеше силно. Усещаше, че ще стане нещо лошо. Следваща»
