Похитителят беше почти до голямата къща. Знаеше, че Ада е вътре, но нещо го спираше. И с право – обмисляше влизане в нечия къща, като не знаеше нищо за собственика й, не знаеше колко и как я пазят, не знаеше нищо. А животът му зависеше именно от това да влезе и да намери диаманта, за да го даде на шефовете си.

Той излезе от колата и се загледа в покрива на къщата, ослепителен под лъчите на обедното слънце. Нямаше смисъл да се опитва да влезе сега, щеше да е самоубийство. Докато през нощта...

Внезапен шум го стресна. Той се обърна и огледа пътеката сред дърветата, където беше вкарал джипа си. Беше празна. Но той беше сигурен, че нещо се движи в храстите, усещаше го. Ръката му се протегна към пистолета на кръста му, но преди да го стигне, чу щракване. Зад гърба си.

- Не мърдай и нищо лошо няма да ти се случи... засега.

Ада и непознатият й партньор лежаха изтощени на леглото на сцената. Цезар беше излязъл след последното действие. Ада се обърна към мъжа:

- И друг път ли те кара да му правиш такива представления?

Той се обърна към нея и сложи пръст на устните си.

- Не би трябвало да ме питаш нищо. Нито пък аз да ти отговарям. Може да се окаже опасно.

Ада продължи да го гледа, чудейки се дали би могла да го убеди да й помогне да се измъкне. Реши, че е прекалено рано, пък и не обичаше да се предоверява на мъже, с които не се познава и с които само е правила секс.

- Добре... А ще има ли още?

- Засега не. Можем да се връщаме в стаите си. Твоята надзирателка те чака отвън.
Ада потрепери при думата “надзирателка”.

- Прекрасно... И ти ли си имаш надзирателка?

Той се усмихна.

- Не. Не ми трябва. На мен ми харесва тук, живея при Цезар от години и не ми е хрумвало да бягам. Тук имам живот, който никога не бих могъл да си позволя, ако избягам от него – той вдигна рамене. – Сега отивам да спя.

Той се смъкна от леглото и тръгна, както беше гол. Обърна се към нея:

- Много ми хареса, да знаеш.

Ада се просна пак по гръб и затвори очи. Още беше гола, но не й се ставаше да се облича. Чудеше се дали ако се забави нейната... надзирателка нямаше да дойде сама да я отведе. Реши да не рискува, стана и се облече.

Няколко минути по-късно беше в стаята си и гледаше океана. Беше се замислила, когато неочаквана гледка я порази. През голяма порта в оградата влизаше един много добре познат черен джип. Ада изтръпна. От джипа слезе шофьорът – не беше похитителят. Ада изтръпна още повече.