- Какво ти става? – Ада в първия миг не усети, че е започнала да крещи. – Защо правиш всичко това? Нали взе диаманта, защо се занимаваш с мен? Цезар се подсмихна. Загледа се в идеално поддържаните си ръце, изпъна пръсти, сякаш им се радваше, и отговори, без да я гледа.

- Защото мога. Виж, аз съм много богат човек, предполагам, че се вижда. Приеми, че нямам какво да правя с времето си и искам да си поиграя с теб… - той продължи да гледа ръцете си съсредоточено и да не гледа към Ада.

Тя пое дълбоко въздух и се постара да запази спокойствие.

- Не ти вярвам. Искаш да ме тормозиш, да ме унижиш. И аз нямам как да те спра. Така че, казвай. Какво правим?

Той най-после я погледна.

- Искам да те гледам… Искам да гледам какво си му правила. Всичко, което си му правила.

Ада изтръпна.

- Искаш да ме гледаш, докато правя секс?!?

Той се засмя.

- Защо си толкова ужасена? Сексът не ти ли е професия?

Ада усети, че отново ще се разкрещи. Въпреки това си пое дъх и каза тихо:

- Не съм проститутка. Да, харесва ми да правя секс. Да, правя го често и по всякакви начини. Но не съм проститутка и ако още веднъж се опиташ да ме обидиш…

- Какво? Какво ще направиш? – той я погледна подигравателно. – Ада Парк, трябва да разбереш нещо. В момента нищо не можеш да направиш. Нищо, което аз не искам. Сега ще те изпратя да си починеш. Имаш стая… всъщност е по-скоро апартамент, два пъти по-голям от твоя – на това място Ада отвори уста, но той не я остави да каже нищо. – Да, и това знам. Знам къде си живяла, как си живяла, какво бельо носиш… Много съм осведомен. И така, отивай да релаксираш, защото те искам… свежа…

И той натисна един звънец. Две секунди след това в стаята влезе една жена, която изглеждаше като жена, но беше облечена като мъж и се държеше като мъж. Имаше вид на военен с дългогодишен опит в армията. Без да каже нищо, тя леко хвана Ада за лакътя, така, че да не я нарани, но и да не може Ада да се отскубне.

Ада погледна мъжа. Погледът й беше някак празен и той не можа да разбере какво искаше да му каже тя. Може би защото в момента мислите й бяха толкова объркани, че й се струваше, че събитията я бяха ударили по главата. Буквално.Следваща страница >>