Продавачката в магазина за бельо попълваше някакви фактури и се чудеше какво ли стана с онази клиентка, която отиде да пробва няколко комплекта бельо преди десетина минути. Чудеше се, защото не беше видяла мъжа, който влезе след Ада в пробната.

Двамата се притискаха към стената на пробната, Ада се мъчеше да сдържа учестеното си дишане. Ръцете на мъжа галеха корема и бедрата й и тя ги усещаше с всяка фибра на тялото си. Той набра полата й нагоре с бързо движение и отмести бикините й на една страна, без да ги сваля.

Продавачката си мислеше какво ли е да правиш секс в пробна. Откакто беше започнала работа в този магазин, това беше нещо като най-голямата й фантазия. Тя въздъхна. Не беше правила секс от три седмици, където и да било.

Ада все по-трудно сдържаше стенанията си. Мъжът я чукаше, хванал задника й с ръце и притискайки я към стената ритмично и плавно. Ада зарови лице в рамото му, защото иначе щеше да изстене така силно, че целият магазин щеше да разбере какво става.

Продавачката нямаше работа. Беше попълнила фактурите и оглеждаше щандовете с бельо. Май трябваше да си купи и тя.

Може би тогава фантазията й можеше да се изпълни? Приближи се към един рафт и с крайчеца на окото си видя някакъв мъж. Извърна се и го видя – висок, облечен в черно и разглеждащ някакви дълги женски чорапи.

- Прекрасни са – той я погледна, усмихна се и излезе. Продавачката се почуди как не го я видяла да влиза, но докато мислеше, Ада излезе от пробната леко порозовяла и каза:

- Ще взема всичко.

Половин час по-късно Ада беше облечена в най-несексапилните възможни дрехи. Прибра косата си на кок, сложи слънчеви очила и малка шапка. Преоблече се край пътя, близо до един от изходите на града – там похитителят беше паркирал джипа си. Планът беше той да я чака там, докато тя вземе автобуса, отиде до банката и се върне с диаманта.

- Нищо няма да се обърка, нали? – попита тя.

Той я погледна сериозно, после леко се засмя.

- Когато ти си наоколо, винаги нещо може да се обърка.

Ада също се усмихна, макар и никак да не й беше до смях. Трябваше да остави пистолета, иначе в банката щеше да си има проблеми.

- Ако не си тук до два часа, търси ме на второто отклонение в посока север. Това е черен път, напълно пуст. Там ще съм до четири. След това… Ако и тогава не си дошла, значи нещо не е наред и ще чакаш аз да те намеря.

- Добре – Ада докосна леко бузата му. – Трябва да вървя.

Той кимна.

След няколко минути Ада пътуваше в автобуса и замислено гледаше през прозореца. Когато усети дулото на пистолет, опряно в гърба й, дори не може да извика. Застина в някакво сякаш безкрайно очакване.