Въоръжената борба в Боливия е неуспешна. Вместо очакваната от Че слаба боливийска армия, той се изправя срещу войници, тренирани от американските специални части – ЦРУ е наясно с местоположението на Гевара още от мистериозното му изчезване от Куба.

Боливийските специални части научават къде е лагерът на Че. На 8 октомври 1967 лагерът е обграден и Ернесто е заловен. На следващия ден е екзекутиран, на 39-годишна възраст.

Войниците стрелят в краката му, избягвайки да ранят лицето му, за да бъде после идентифициран. Стремят се да имитират рани, получени в бой, за да прикрият екзекуцията. След смъртта му тялото на Че е показано на пресата, след това ръцете му са ампутирани с цел идентификация и останките са отнесени в неизвестна посока. През 1997, близо до мястото на екзекуцията, са намерени останки без ръце и кубински учени обявяват, че те са на Че Гевара. Отнасят ги в Куба и ги погребват в специален мавзолей с военни почести.

Веднага след смъртта му около Ернесто Че Гевара се раждат много митове и легенди, има демонстрации срещу екзекуцията. Че се превръща в символ на революцията по време на студентските бунтове от 60-те години по света. Има я и другата крайност – много хора посочват неговите жестоки методи и екзекуциите без съд, заповядани от него; обвиняват го, че е вдъхновил военните режими в Латинска Америка, че е бил сталинист.

Противоречията съществуват, обожанието и омразата – също. Така или иначе Ернесто Че Гевара се превръща в един от символите на времето ни, а тази негова снимка (вдясно), превърната в двуцветна графика, е може би една от най-разпространените снимки на исторически личности изобщо.