През 1936 кралят умира, да живее крал Едуард Осми. Еди обаче нарушава изискванията на протокола още на втория ден от царуването си. А именно, докато публично четат прокламацията за неговото коронясване, той слуша от един прозорец на двореца “Сейнт Джеймс” в компанията на все още женената Уолис Симпсън.
Когато Уолис започва процедурите по развода си, става ясно, че крал Едуард има голямо желание да се ожени за нея. Но има твърде много пречки. Едуард, след като вече е крал, се явява и глава на Англиканската църква, която забранява брак с разведен човек. С една дума – лоша работа… Духовете са толкова разбунени, че премиерът даже праща хора от Скотланд Ярд да следят двойката.
Едуард има три варианта пред себе си: да се откаже от Уолис; да се ожени за нея против волята на министрите; да абдикира. Той не иска да се откаже от жената, която обича. Не иска и да се ожени за нея против волята на правителството, защото това може да доведе да падането на кабинета и след това до конституционна криза. Затова кралят решава да абдикира. 
И той го прави. Подписва всички бумаги, които трябва, и прави обръщение към нацията по радиото. В него произнася прочутите думи: “Невъзможно ми е да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам кралските си задължения така, както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам.”
Едуард напуска Англия, жени се за мисис Симпсън във Франция и става херцог на Уиндзор. Такъв той остава до края на живота си (1972). Един крал, който доброволно се отказва от властта, за да бъде с жената, която обича. Това не става всеки ден!