| Джакомо Казанова |
Интересно е да се отбележи, че освен любовник, Казанова е и доста добър ученик – според собствените си мемоари се е научил да чете за по-малко от месец. Учи в Университета в Падуа и в семинарията „Свети Киприан”, откъдето обаче е изгонен за скандално поведение. Както можем да се досетим, то се състои в запои и сексуални авантюри. Така той се отказва от идеята да стане свещеник – явно просто не е роден да бъде непорочен. Все пак си остава дълбоко вярващ до края на живота си.Тази многостранно развита личност се занимава с още куп други работи – големият любовник служи в армията, свири на цигулка (макар и не много добре)… През 1742 той получава докторска титла от Университета в Падуа. (Защо ли никой не го знае като „доктор Казанова”?). През 1744 става секретар на един кардинал в Рим. Там обаче, както може да се предположи за такъв палавник, Джакомо се забърква в нов скандал и е принуден да напусне града. След известно скитане Казанова се установява отново в родната Венеция, където продължава да скача от спалня в спалня (като казвам „скача”, си мисля – колко еротика може да има в леката атлетика!) Здравето на нашия герой е доста добро почти до края на живота му. Той е висок и с доста тъмна кожа. Разбира се, през различни периоди от живота си той се заразява с цяла серия венерически заболявания – при неговото ежедневие това е повече от логично. Интересно е обаче, че въпреки сексуалната си разкрепостеност, той не си пада по оргиите, които по онова време са любимо удоволствие на висшето общество. Още по-интересни са разсъжденията му за любовта: „Истинска любов е тази любов, която се ражда понякога след сексуалното удоволствие. Такава любов е безсмъртна. Другата любов неизбежно се изчерпва, защото е плод на фантазията”. Към това можем да прибавим и факта, че Казанова има своята голяма любов. През 1749 в Чезена той среща младата и мистериозна французойка Хенриет. Той казва за нея: „Хората, които смятат, че една жена не е достатъчна, за да прави мъжа еднакво щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, просто не са срещали жена като Хенриет.” Любовта им обаче далеч не е безоблачна... Следваща страница >> |


Интересно е




Ние сме пътешественици по душа. Обичаме да опознаваме света, затова си намерихме...
Днешният автомобил е плод на дълга история, той не се е появил с магическа пръчка... 
