3.
Корабокрушенец

Имало едно време един инженер, който бил на круиз в Карибско море. Прекарвал си чудесно, докато не дошъл един ураган и не потопил кораба.  

Мъжът се озовал сам на брега на самотен остров. Нямало други хора, нямало храна, нямало нищо. Имало само банани и кокосови орехи. Мъжът бил отчаян, но нямало какво да прави – четири месеца живял на банани и кокосово мляко, гледайки към морето с надеждата да се появи кораб и да го спаси.  

Един ден, както си седял на брега и поглаждал дългата си брада, забелязал движение в морето? Кораб? Не, от далечната страна на острова идвала лодка. Тя се приближила до брега. В нея била най-прекрасната жена, която той бил виждал (поне през последните четири месеца). Тя била висока, със златист загар и с дълга коса, с която си играел морският бриз. 

Жената забелязала корабокрушенеца – нямало как, той започнал да вика и да размахва ръце, като я видял, – загребала към него и слязла на брега.  

Невярващ, той попитал: 

- Откъде се взе ти? Как се озова тук? 

Тя отговорила: 

- С гребане. Идвам от другата страна на острова. Бях на круиз, но корабът ми потъна и се озовах тук.  

- Но това е невероятно! Не предполагах, че има и други оцелели! Колко сте? Къде намери лодка? Това е истински късмет! 

- Само аз съм. А лодката не съм я намерила, направих я от дървен материал от острова. Греблата, страничните части и кърмата са от евкалипт, а дъното – от палма. 

Озадачен, мъжът попитал: 

- Но откъде взе инструменти, за да направиш всичко това? 

-О, беше съвсем лесно – отговорила жената. – На южната страна на острова има много интересен слой наносни скали. Открих, че ако ги загрея достатъчно в пещта, която направих, те се превръщат в еластично и ковко желязо. Така си направих сечива. Но стига за това. Ти къде живееш?