Венецианският карнавал, и изобщо Венецианската република от времето на Ренесанса, е синоним на истински разврат. Това е град на изтънчени куртизанки с горещи погледи, застанали на балконите на прекрасни дворци, под които плискат вълните на Канале Гранде; град на смели благородници, седнали в гондолите си, които се носят плавно по каналите; град на пищни маски, които скриват лицата на хората и ги правят непознати и анонимни търсачи на удоволствия…

Естествено в един момент управниците на „Кралицата на моретата” (така са наричали Венецианската република по време на морското й господство) решават, че на разврата трябва да се сложи край. И се опитват да го направят чрез закони.
Още в началото на 14 век започват да се появяват закони, чиято цел е да спрат моралната разруха, обхванала тогавашните венецианци, която била особено видна по време на карнавала. Тези ограничаващи закони започват с декрет от 22 февруари 1339, който забранява маскирани хора да се разхождат из Венеция през нощта.

Друг декрет, от 24 януари 1458, показва колко разкрепостени са били венецианците. Той забранява на мъжете да влизат в женски манастири, преоблечени като жени, за да вършат разни развратни неща. (Представете си за какви оргии е ставало въпрос преди декрета!)
Следващият отчаян опит е декретът от 3 февруари 1603, който има за цел да възстанови морала в тези манастири. Интересно е дали са имали някакъв успех; също така много показателно е, че всички тези декрети са от януари и февруари – февруари е времето на днешния венециански карнавал…
На 13 август 1608 излиза още един декрет, който постановява...