На 6 май 1950 г. Виго и Емил Хьогаард събират торф за печката си из блатистите земи около селцето Толунд в Дания. Всичко върви добре, докато от торфа сякаш изплува човешко лице. Двамата решават, че това най-вероятно е жертва на скорошно убийство и се обаждат в полицията. Полицаите обаче установяват, че нещо в жертвата не изглежда както трябва. Малко по-късно професор по археология потвърждава подозренията им – тялото е на възраст около 2000 години.

Учените малко по малко ще разберат някои неща за този мъж от миналото, който остава известен като Човека от Толунд.

Последното, което е ял, е била някаква каша от семена, но това е било поне ден преди да го убият. Времето също е ясно – 4 в. пр. Хр. А за това, че е убит, няма съмнение, защото около врата му е запазено въжето. Най-вероятно нещастникът е бил принесен в жертва на древен култ.

Човекът от Толунд е само един от около 700 мумифицирани по особен начин тела в блатата на Северна Европа. Те са изключително добре запазени, като костите им в повечето случаи са се разрушили, но кожата и тъканите, дори вътрешните органи могат да се видят и днес. Някои дори могат да ни покажат пръстовите си отпечатъци или татуировките си.

При хвърлянето на мъртво тяло в блато то попада във високо киселинна среда, богата на алдехиди и с много ниско съдържание на кислород и това буквално действа като саламура. Тези условия са идеални за естественото мумифициране. Блатото сякаш обгръща мъртвеца, създавайки нещо като тънка черупка, която пречи на макар и малкото движение на водата да разруши тъканите и предотвратява достъпа на кислород. Така всяка гънка на тялото е запазена, както и косата, дрехите и кожените предмети.



Нещо повече...Следваща страница >>