В Страната на чудесата виновни обикновено няма. Случва се някакво произшествие, загиват невинни хора, обаче виновници за него или не се намират, или се намират, съдят се и се наказват. С глоби или с условни присъди.

След трагедията с влака София – Кардам, докато все още текат експертизите, това, с което се хвалят от Министерството на транспорта и от БДЖ, е, че щяло да има оставки. И за да не си помислим, че това са празни приказки, министърът вече показа вратата на част от ръководството на БДЖ. Това се видя достатъчно на правителството и премиерът Станишев не прие оставката на министър Мутафчиев – все пак, да не ставаме крайни. Запушихме устите с няколко уволнения.

Но не оставките са интересното. Ако се докаже вина на ръководството на БДЖ и на Министерството на транспорта, не е достатъчно само да си заминат няколко човека, които да бъдат сменени със свои себеподобни. Думата, която търсим, не е „оставка”, а „съд”.

Именно тук е слабото звено при не един и два подобни случая. Има загинали, има доказателства за вина, има съдебен процес, а накрая всичко свършва с обезщетения за роднините и няколко години условно. Дали ще убиеш някого, след като си карал в пияно състояние, не е толкова важно. Важно е да платиш на близките.

Примерите са много и няма нужда да изброявам всички. Достатъчно е да спомена, че след делото „Индиго” имаше една условна присъда и купчина глоби. И толкоз. Невинни има и в по-нови примери – в случаите в детските и социални домове, с които ни заливат напоследък. Има институции, които отговарят за тези деца, зад всички случаи на престъпна небрежност стоят овластени хора. И те пак се оказват невинни.

Не зная дали ще се стигне до дело за пожара във влака. Но все си мисля, че и да се стигне, няма да има повече от няколко оставки, уволнения, парични обезщетения и условни присъди (най-много). Невинните в държавата ни явно са много. Едно е ясно – жертвите в изгорелите вагони със сигурност бяха невинни. Бяха.