| Ходене по мъките |
|
| Актуално - Глас народен | |
| Автор Васил Ходжев | |
| 22 May 2007 | |
|
Страница 2 от 2 Опашка номер 3. Трябва да си взема декларация, в която да обясня защо не съм подал по-рано документите си (картата ми е изтекла преди няколко месеца… да се чуди човек защо съм отлагал това приятно изживяване – изкарването на нова карта…). Взимам декларацията и питам като я подам, кога ще е готова. Лелката обяснява, че трябва да се подпише от началничката и чак тогава. Аз питам кога ще стане това – днес? – Няма да е днес! – (сърдито). – Утре? – (още по-сърдито) Няма да е и утре! Чакате по пет месеца, а сега искате експресни поръчки! Замълчавам. А и би ли могъл да каже нещо човек? Вярно е, че съм закъснял, вярно е, че има глоба. Ще я платя, само ми кажете кога ще е готово, защото бързам с тази карта… Съвсем реално погледнато, заставайки на гишето пред любезната лелка, аз искам от нея професионален отговор. Аз и тя сме в делови отношения. Очаквам да чуя “Декларацията се подава сега и ще е готова…” (днес, утре, след една година). Това е нейното задължение – да ме уведоми за нещо, което е в нейната компетентност. Вместо това, тя се меси в личното ми пространство – пет месеца не съм се бил сетил! Първо, може би имам причина. Второ, това не е нейна работа. Ама иди, че й обяснявай… Тя си е такава, даже имам чувството, че лелките зад гишетата си се раждат направо там, готови за професията, и не напускат малките си стаички цял живот.. Би било тъжно, ако междувременно не правеха и околните тъжни… Денят беше към привършване (работният ден на РПУ-то тоест) и аз вече не знаех към кого да се обърна, картата ми трябваше спешно, бях готов да си платя глобата, а никой не се интересуваше от това… Бях готов да сторя каквото е необходимо, само и само да ми дадат документа на другия ден, твърде важно беше, за да ме мотаят по този начин. Накрая нещата се уредиха бързо… С връзки. Задействах познатите си по веригата и нещата станаха светкавично. Подадох заявлението си, без да чакам и получих нормално човешко отношение! На другия ден на обяд аз си прибрах личната карта и с облекчение излязох от РПУ-то. И като погледнеш, и си платих глобата, и си попълних каквото трябва – връзките ми нищо не ми спестиха… Освен нелюбезното отношение и опашките. А защо? Защо трябва с връзки да се постига това, което би трябвало да е право на всеки български гражданин? Епилог  Как се избират “лелките”? Това никак не е лесна работа! Трябва да минат през всевъзможни тестове. Процедурата е следната: дават на всяка кандидат-лелка по един щастлив от живота човек и тази, която успее да стъжни деня на своята жертва най-бързо и най-много, е одобрена. Разбира се, следват и други изпитания, за да бъде назначаването факт – по липса на любезност, презрително отношение, гледане отвисоко, теория и практика на бюрокрацията, удължаване на почивките, забавяне на началото на работното време и подраняване с приключването му… и още много такива. Тези, които преминат успешно, са вече щатни държавни служителки. Ха наздраве!
Етикети: чиновник бюрокрация гише |
|
Още за четене
-
[Още!]
Тя била едно от джуджетата на дядо Коледа или пък била Снежанка, обаче бяхме твърде заети да точим лиги, докато тя обясняваше, така че не разбрахме много добре...
-
[Още!]
Наскоро наша читателка ни даде идеята за материал на тази тема. Писмото й ме накара да се замисля за сложната и понякога невъзможна любов между мъжете и танците...