Социалистическите лозунги отдавна вече са близки по актуалност до музейни експонати. И наистина, с лозунги не се върши работа. Нито се прави хигиена.

Но да си дойдем на думата. Според букварчетата по история на българската журналистика още от миналия век съществува следната мисъл – журналистът трябва да стои до народа и да се занимава с това, което вълнува хората. Затова отново ще се хвана за една тема, която вече сме разглеждали, макар и под малко по-друг ъгъл – любимото БДЖ. Конкретният повод – нощен влак, спално купе и петна по калъфката на възлавницата ми. Иначе казано, защо БДЖ и хигиена изглеждат като две несъвместимости? (Снимката долу не е от България.)

Най-забавното обаче не са петната, нито дори липсата на онези кърпички за еднократна употреба, които в белите държави слагат на седалките във влаковете, на мястото, където трябва да си подпреш главата. У нас това явно се счита за излишен разход и благодарение на тази спестовност на монополиста гражданите могат само по облегалките във влаковете да разберат какви хора са опирали главите си там – тъмнокоси или руси, чисти или не дотам, с пърхот или без... Но да не бъдем прекалено придирчиви и да сме благодарни, че по седалките не подскачат бълхи. Пък и, както казах, не това е най-забавното.

Най-забавното са изявленията на тези, от които зависи дали ще слезеш от влака с чиста коса. Ето какво казва изпълнителният директор на „БДЖ" ЕАД инж. Олег Петков пред News.bg в интервю от 02.03.2007:

“По отношение на чистотата се взеха доста крути мерки и външният вид на вагоните и електричките, колкото и да са стари, е подобрен, но проблем остават графитите.”

Ааа, това значи бил проблемът! А ние се чудим защо влаковете ни са мръсни. Графитите явно са свързани по някакъв магически начин с невъзможността да се пусне една калъфка в пералнята...

Ето и резултатите от една проверка на “Български държавни железници" ЕАД и НК „Железопътна инфраструктура": “редица нередности, сред които влошено санитарно-хигиенно състояние на подвижния състав, проблеми с отоплението и осветлението във вагоните, както и неизправности на вътрешното им оборудване.” (News.bg, 19.01.2007) В този случай коментарът ни е само: “Добро утро!”

Още един щрих към темата – заплатата на една чистачка в системата на БДЖ е колкото на един учител.

Всичко това ме кара да се питам: къде са правата на потребителя и как така хем ние сме в Европа, хем влаковете ни пътуват някъде другаде? Но не “другаде” в пространството, а далеч във времето на дядо Йоцо...

И накрая, както и в другата подобна тема, отново няколко съвета:
- Ако пътуваш в спален вагон или в кушет, си мятай одеалото така, че да е с по-тъмния цвят отгоре. Иначе рискуваш да се загледаш в по-светлия и да откриеш какво е похапвал човекът, който е пътувал в това купе преди пет години.
- Не си отваряй прозореца, колкото и да ти е горещо. Рискуваш да не можеш да го затвориш.
- Не пипай нищо, ако не се налага, и за препоръчване пътувай със защитен костюм, ръкавици и маска. И в никакъв случай не се докосвай до графитите, последствията са непредвидими!