Няма да говорим за детската порнография, содомията и други извращения – те са забранени навсякъде и безусловно и за тях няма нито етична, нито юридическа дискусия.

В САЩ юридическият термин за „порнография” не е “pornography”, а “obscenity”, което се превежда като „неприличие, сквернословие, мръсотия”. Процесът по намиране на подходяща дефиниция за „неприличие” (за удобство по-нататък ще го наричаме „порнография”, тъй като това е единственият, употребяван в България термин в тази връзка) е доста дълъг. (Не като у нас – ние сме бързи, смели и сръчни.) Неговият завършек, поне от гледна точка на някаква дефиниция, е през 1973. Тогава Върховният съд на САЩ разглежда делото „Милър срещу Калифорния”. В хода на този процес съдът изработва критерии, по които трябва да се прецени дали едно съдържание е порнографско или не. Иначе казано, въз основа на практиката се правят усилия адекватно да се определи кое е позволено и кое не.

Критериите са три и всички те трябва да са налице, за да се обяви дадена творба за порнографска и евентуално да бъде забранена. А именно: тя да е неприлична за общоприетите обществени стандарти; да показва сексуални практики по очевидно неприятен и неприличен начин, което е по-точно дефинирано от законите на съответния щат; и творбата като цяло няма особени литературни, художествени, политически или научни качества.

Подобен е случаят в Канада – Върховният съд там постановява по време на делото „Бътлър” няколко важни неща за юридическата дефиниция на порнографията. Според тях, за да се обяви една творба за порнографска, не само показването на сексуални практики трябва да е основната й характеристика, но и това показване трябва да бъде „непристойно” и „неоправдано”.

За да се установи дали съдържанието на дадена творба е непристойно, съдилищата се опитват да разработят подходящи тестове. Най-важен сред тях е тестът за обществения стандарт за толерантност, който е обект на обширни юридически анализи.

От практиката става ясно, че творби, които показват секса по унизителен или нехуманен начин, не минават този тест, дори в тях да няма жестокост или насилие.

Друг много важен елемент от дефинирането на „непристойно” показване на сексуални практики е подобен на споменатата трета точка от решението на Върховния съд на САЩ. Това е така наречената „художествена защита”. Ако, като се има предвид творбата като цяло, може да се направи изводът, че тя има реална художествена цел и че показването на сексуални практики има оправдана роля в развитието на темата или сюжета, тогава тези практики могат да се определят като основателно показани от гледна точка на нуждите на творбата.

По време на делото се стига до едно важно разделяне на видовете порнография:
1. Явно показване на секс с насилие;
2. Явно показване на секс без насилие, но при наличие на унижаващо или нехуманно отношение към някого от участниците;
3. Явно показване на секс, в който няма нито насилие, нито унижаващи или нехуманни действия.

Спрямо това деление се казва, че първият вид почти винаги отговаря на определението за „непристойно”. Това важи и за втория, ако има съществен риск от нараняване. Третият вид като цяло се приема от обществото и не се квалифицира като непристоен, освен в един случай – ако в него са включени деца.

Европа...