Европа

Скандинавците отдавна са си спечелили славата на не особено консервативни в това отношение хора:

През 1966 в Дания е отменен законът, забраняващ порнографската литература. Три години по-късно тя става първата държава в света, която легализира порнографията. Подобен е случаят във Финландия – порнографски материали могат да се купят навсякъде, но не от всеки. Списания не се продават на купувачи под 15 годишна възраст, а хардкор – на под 18 годишна възраст.

В Германия законът обявява за порнография само хардкор произведенията и ограничава само тяхното разпространение. Притежаването им не се преследва. Ограничава се достъпът на непълнолетните до порнография, като родителите имат право да показват на децата си, когато преценят, порнографски материали с образователна цел.

В Холандия са свалили границата за гледане на порнофилми до 16 години.

В Англия и Уелс порнофилми, предназначени за лица над 18 години, се продават само в лицензирани сексшопове, но списания могат да се купят навсякъде.

Отново у дома

На фона на всички тези дела, дефиниции, дискусии и тестове, по които продължава да се работи, творението на двамата депутати изглежда като работата на най-слабия ученик в класа, който не иска да изглежда бездеен и се опитва да имитира това, което правят останалите. Само че без мислене и без идея. От любов към спорта или по-скоро в нечий интерес – няма нормативен акт, който се приема или променя в Народното събрание, без това да е продиктувано от нечия икономическа нужда.

И така, вместо да работим за ограничаване на достъпа на малолетните до порнографски материали, си пишем дефиницийки, съчетани с идеи за две години затвор за този, който качва порно в Интернет. Всичко това – на фона на най-голямото порно, наречено „Управляващи прецакват (за да не кажем по-неприличен глагол) управлявани” – престъпление, за което няма наказание, защото то да не е като да качиш снимка на разкрачена девойка в Нета?!?