Когато Галилей твърдял, че Земята се върти, а инквизиторите в хор възразявали, че тя си стои неподвижно, на мястото на събитието нямало български депутат. Но ние си представяме какво би казал, ако беше сред обвинителите – не само че Земята е неподвижна (иначе щяхме да залитаме, като вървим), но и че Галилео би трябвало да бъде изгорен на клада не един, а два-три пъти – за по-сигурно…

С една дума, би се опитал да бъде по-голям католик от Папата. Което обикновено е на нечий гръб. В случая, който пробуди недоволството ни, гърбът е на любителите на късни филмчета за възрастни.

Порнографията е световно явление, което навсякъде се третира по някакъв начин, а именно чрез забрани и регулиране. Детската порнография и извращенията са забранени навсякъде. У нас също. Дотук добре. Какво обаче става с нормалното порно, което от 1989 се намира навсякъде – от вестникарските будки до размазаните образи по кабеларките в късните часове на нощта?

Ето какво става – двама български депутати решиха да надминат Европа и Америка, като забранят повече неща, отколкото останалия цивилизован свят. Мария Ангелиева и Светослав Спасов внесоха проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който беше приет на 26 април, но още не е обнародван и влязъл в сила. Едно от хрумванията им е именно да се даде определение за това „що е то порнография”, както и как да изкореним световното зло чрез заплахи с две години затвор.

Това е въпросният текст, макар че вероятно сте чули за него:

“Порнографски материал” е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.”

Както ще видим по-долу, никъде в Европа и Америка няма толкова повърхностна дефиниция, сякаш надраскана на крак, докато двамата депутати са чакали ред в тоалетните на Парламента. Поне да се бяха постарали да си намерят редактор, който да им постави въпроса какво точно значи „лица от същия или различен пол” – същия като кой и различен от кой? (Би трябвало да е „един и същ или различен пол”.)

Но не граматиката е най-големият проблем на тези няколко реда. В тях практически се дава свобода да се разтеглят понятия като „обществен морал” така, че да се забрани почти всеки еротичен филм. За разлика от законите по белия свят, тук никой не говори за художествени стойности, за образователни цели или за регулация вместо отричане тип върл сталинизъм. Вместо да помислят как да предпазят децата от среднощно висене пред телевизора и от сърфиране из сайтове, който предлагат нагледна информация за човешката анатомия тип „поглед отвътре”, те решават да действат радикално и да забранят всяко неприлично (според кого?) сексуално поведение. Тази дефиниция би позволила на по-опитен адвокат да докаже и че любовните песни на птиците със своя скрит сексуален подтекст нарушават добрите нрави.

Как стоят нещата по света?