Това не е нещо ново. „Вторият начин” да преминеш от едно ниво на друго или да стреляш през стени си има своите традиции. Дори самите игри понякога предполагат начини за опитния геймър да снабди героя си със сили, които по принцип не са предвидени.

Сега обаче нещата изглеждат по-различно. Откакто компютърните игри могат да се играят в Интернет с реални противници и с реални пари, нещата вече са сериозни. Достатъчна ти е една кредитна карта и с нея можеш да си купуваш виртуални ценности, пари и способности в игри като "World of Warcraft" и "Second Life". Така хакването на една компютърна игра вече не е само гимнастика, а бизнес.

За да се запази реномето на виртуалните светове се налагат мерки срещу подобни действия. Дори производителите на чипове Intel Corp. предлагат технология за борба срещу тези измами.

Но големият въпрос е възможно ли е наистина да се спре маменето на компютърни игри?